"Завръщане в Брайдсхед" се чете малко странно. В началото книгата е видимо лека, забавна и ненатрапчива. Разказът проследява зараждането и развитието на приятелството между двама оксфорски студента - бедничкият Чарлс Райдър и богаташът Себастиан Флайт, ексцентрик и начеващ пияница. По-късно научих от анотация на филм по книгата, че бил и скрит гей, но лично аз не разкрих подобен щрих в книгата. Чарлс го боготвори и двамата стават неразделни, докато Себастиан го въвежда в странното си семейство - майката лейди Марчмейн е религиозна фанатичка, бащата я мрази и затова живее далеч, а като привидения се мяркат братът-сухар Брайдсхед (така се казва и имението, към което се завръща Чарлс според заглавието) и двете му сестри Каролайн и Джулия.
Лекото и забавно начало лъже - Ивлин Уо (Уточнявам дебело - това е мъж, въпреки че в българските сайтове цари противоположното мнение) подготвя рязка смяна на сюжета. Себастиан затъва в непрестанен алкохолизъм, който в крайна сметка го унищожава. Чарлс е разкъсан между членовете на семейството, за да успее в крайна сметка да избяга чак в Южна Америка, където разгръща таланта си на художник.
Но това далеч не е всичко - вече женен, след 10 години на кораб от САЩ към Англия той среща порастналата Джулия, която също е минала под венчило, но с неподходящ мъж. Видял в нея споменът за най-близкия си човек - Себастиан, той се влюбва, а и тя не остава безразлична, ако и преди 10 години да не е обръщала внимание към колегата на брат си. Всичко се завърта в безумен бяг, за да финишира разочароващо край смъртния одър на бащата, по изключение няма да ви разкривам какво става там.
Книгата е странна, наистина. В някой части се чете леко, в други направо сякаш спира. Героите са малко и сякаш трудно се променят - без Чарлс, Себастиан и Джулия всички останали от първата до последната страница са с едни и същи характери и постъпки. Органически неприемлива за мен е и идеята, че човек трябва да удави живота си в алкохол, само защото мрази семейството си. Или пък ако е прикрит гей, както твърдят критиците.
5 коментара:
"Завръщане в Брайтсхед" има великолепен стил(според мен е удоволствие да го четеш дори само заради това). Като се добавят типично английският хумор (Ивлин Уо е по-известен като хуморист), точната, интересн и много емоционална картина на една отминала епоха и неизбежната асоциация с много успешния мини-сериал по романа (с Джеръми Айрънс) - честно казано бях много озадачена от този анализ.
Затова и направих този блог, за да се чуват всички мнения. Уважавам това, че на вас ви е харесала. :)
Наистина този коментар е доста странен... "Завръщане в Брайдсхед" е една от най-добрите книги, които съм чела, изключително съвременна, независимо, че е писана преди около 50 години. Персонажите са многопластови, илюстрират лутането на съвременния човек между красивото минало, безметежната младост и необходимостта да се живее в настоящето, със цялото знание за невъзратимостта на изгубената любов към света. Това е основна тема на всички произведения на Уо.
"Завръщане в Брайдсхед" е най зрялата му книга и квинтесенция на житейските му възгледи. Учудва ме как може да се гледа толкова елементарно на нея. Всяко отваряне на нейните страници е удоволствие за сетивата на четеца. Езикът и стилът на автора оживява в съзнанието всяка описана картина - можеш да вкусиш аромата на виното, с което Себастиян и Чарс "поливат" летните си вечери в Брайдсхед, да те просмуче скуката на самотната ваканция на Чарс в бащината му къща, да те заболи сърцето от безсилието пред затварянето на Себастииян в собствения му свят на пияница, да усетиш абсолютната липса на чувства и страшното безразличие на Чарс към света и собствената му жена, новото събуждане към живота, чрез зрялата му любов към Джулия и разбиващата сърцето нейна загуба. А ако някой иска да види книгата в картини - нейно пълно емоционално и сюжетно копие е сериала с участието на Джереми Айрънс, Антъни Андрюс и Лорънс Оливие в ролята на лорд Марчмейн. А за тези, които решат, че като гледат филма от 2008 година, няма нужда да четат книгата - моят съвет е да не се лъжат - този филм няма нищо общо с нея, совен съвпадението на имената на героите.
Благодаря ви за хубавия коментар, радвам се, че някой е на различно мнение. НАдявам се за в бъдеще да оставяте и името си :)
Обичам този роман.Защото рядко ми се случва да усещам и физически текста.
Видях какво може да си позволи един пиян богаташ през отворения ти прозорец. Аз опитах яйцата от дъждосвирец и отпих заедно с Чарлс и Себастиян затопленото вино на една полянка край пътя.Чух ромола на фонтана пред Брайдсхед и плискането на водата в каналите на Венеция. Тъгата на Чарлз и оттеглянето на Себастиян. Невъзможната любов.
И все пак да завърша с мотото на книгата "Аз бях в Аркадия".
И
Публикуване на коментар