“Атлас изправи рамене” изумява с могъща и увлекателна проза
Етикети: Айн Ранд, Антиутопии, Изток-Запад, Отличници, Проза Ето това е Книга и нищо по-малко. Айн Ранд и “Атлас изправи 
рамене” е радост за очите, храна за мозъка и тръпка за сърцето. Да, мога да трупам клишета, но няма да мога да опиша истински колко съм впечатлен от книгата.
Ранд описва един странен свят, в който социализмът е победил – всички държави са “народни републики”. Властта не е тоталитарна, няма идеологически извращения, но обществото живее в омаята на внушенията, че мнозинството е по-важно от индивида. Вследствие на това проблемите се трупат един след друг – намаляват образованите хора, растат лумпенизираните от медиите маси с вяра, че имат Права, философите дори стигат до идеи, че прогресът трябва да бъде унищожен.
Властващите в нашата действителност капиталисти там са презряни. Да, те пак правят пари, но с огромни трудности, борят се с абсурдни държавни регулации, огромни данъци, национализации и какви ли още не спънки. Всички ги мразят, а всеобщата убеденост е, че те са кръвопийци, които са на изчезване по силата на историческите обстоятелства.
В центъра на романа са двама от тази порода - индустриалците Дагни Тагарт и Ханк Риърдън. Първата е наследничка на железопътна компания, а мъжът има леярен бизнес. Ханк е дал 10 години от живота си в разработването на т.нар. “риърдънов метал”, който е по-лек, по-здрав и по-евтин от стоманата и е призван да промени света… но не и този.
Двамата водят отчаяна битка със света, който ги мрази и не осъзнава нуждата си от хора като тях. Хищни гарвани унищожават предприятията едно по едно, задушени в безкрайните регулации. Обществото мизерства, но медиите го държат в покорство, обвинявайки производителите. Всичко се разпада бавно и необратимо…
Романът е потресаващ. Прозата е силна и страстна, подплатена с великолепна идеологическа рамка на рационализма. Разбрах, че в САЩ са луди по тази книга, вярващи, че тя оправдава хищничеството им. Нищо подобно – главните герои в романа не са съвременните капиталисти, вманиачени на тема печалба. Те са Производители – интерсува ги да създават нови неща, да променят света, а парите и печалбата са само следствие на това. Те не използват деца-роби, както правят съвременните 
корпорации, а плащат скъпо за труда, както и трябва да бъде. Но няма да задълбавам в тази тема.
Айн Ранд е създала една антиутопия, която трябва да бъде прочетена от всеки мислещ човек. Това не е фантастика, не е измислица – образите и действителността са пълнокръвни и реални, макар и схематизирани понякога. Това е пророчество от 1957 г., което не се е сбъднало засега, но това не намалява стойността му.
P.S. от 26 декември - ревю на трета част!
Лична оценка: 13/13.
Книгата ми бе любезно предоставена от издателствата “Изток-Запад” и “МАК”.
Други книги от Айн Ранд, които твърдо препоръчвам:
11 коментара:
Радвам се, че и ти оцени поредицата така. След всички мнения вече съм напълно сигурна, че това са книги, които може би ще прочета... :)
Категорично и безусловно. Струва си :)
Разбира се, съвсем различно е да прочетеш дадена книга, но на мен ми звучи като американска пропаганда от разгара на студената война. Няма да се впускам обаче в политически анализи (все пак наясно съм, че не това е тема на статията).
Христо,
доколко са прави хората, които твърдят, че тук литературата е на второ място и всичко е съсредоточено в идеологията на Ранд?
@ LaSombra, и аз започнах книгата с убеждението, че ще е яростно пропагандна. Виж, не може да се отрече наличието на този елемент, би било смешно да го направим. Но не е само това, наистина действието е интересно и си заслужава. Да, главните герои са идеализирани капиталисти, но все пак са пълнокръвни герои.
@ alvin, идеологията й е важна част от книгата, няма лъжа. Има дълги абзаци с разсъждения по темата. Но Ранд е успяла да ги вплете органически в действието.
Книгата е страхотна.Вярно идеологията на Ранд прозира навсякъде,но героите и наистина са пълнокръвни.Не знам дали сте чели другата и книга "Изворът"и тя е страхотна Аз сега чета трета част на "Атлас...
Longalon ми беше препоръчал книгата за да ме откаже от "социалните" ми възгледи, та в момента я чета, така че вече мога да си позволя по-конкретни коментари. Стигнал съм до част трета, глава първа.
Значи, на първо място ми направи впечатление Ханк Риърдън. Толкова дълго е подтискал сексуалните си желания, че са избили на садо-мазо, и след първата им любовна нощ Дагни се буди разкървавена. Малей! :) Освен това Ранд има навика да повтаря едно и също докато на читателя му призлее. Би ми се искало да има повече действие и по-малко повтаряне на една и съща мисъл с различни думи в продължение на 4 абзаца.
Ковентарите ми върху идеологията ще ги публикувам в собствения си блог -- тук не е вястото за подобни коментари. Само ще отбележа, че цялостната идеология на романа се изразява в думите "Аз да съм добре, пък другите да мрат!" Съгласен съм обаче с другата половина от идеологията -- че не заслужава помощ и уважение този, който приема всичко за дадено; който смята, че другите са му длъжни с нещо. Във всеки случай мога да уважавам хора като героите на романа, които желаят да произвеждат, а не да смучат от чуждия труд (например чрез прекупвачество и търговия). Също като Дагни Тагард съм на мнение, че когато железничарите зарежат влака трябва да намериш начин да го подкараш, а не да седнеш на средата на прерията и да заквичиш, че имаш право на транспорт.
Във всеки случай благодаря на Блажев, че ми обърна внимание на книгата. Чета я ако не с удоволствие (заради дългите и монотонни отклонения), то с интерес.
Щом си вярваш, продължавай !
Само да не се налага да идвам да ти събирам костите от някоя канавка и да се опитвам да си правя после Франкенщайн :)
преди година прочетох " Химн " и преди малко я извадих от библиотеката за да я дам на моя позната . текста на гърба на книгата завършва - истински блиц манифест на индивидуализма ,който всеки човек трябва да прочете . веднага си спомних , че днес в испания е последната корида , тоест испанската индивидуалност намалява с един пункт . накъде отива света ?
Бих желала да поправя казаното от Вас при представянето на книгата - че героите се борят със света. Не със света, който общо взето си е наред, а със СИСТЕМАТА. В нашата страна в момента имаме проблеми основно със системата, така че всеки интелигентен човек би трябвало да осмисли внимателно прочетеното в книгите на Ранд. В нашата система процъфтява именно държавно-мафиотският бандитизъм; знам за доста производители, които се отказаха да произвеждат, защото не искат прекупвачи с дебели вратове да им изкупуват продукцията за стотинки и да я продават в София за десетки пъти повече. Също така можем да видим и как се сбъдва пророчеството на Ранд за фабриката, в която се работи според способностите и се заплаща според потребностите - работниците, от които има най-малко полза, раждат все повече деца, за да удостоверят нуждите си и да имат допълнителен доход, а работниците, които работят най-добре, са наказани за способностите си да работят извънредно и без допълнително заплащане (една от шефките ми навремето като питах, защо дава зопълнителната работа все на мен, ми отговори: "От по-способните се изисква повече"). В същото време в училищата ни процъфтява развитието на паметта (трябва да повториш, каквото ти е казала учителката), докато на култивирането на мисленето не се обръща почти никакво внимание. Аз съм преподавател и често се ужасявам каква огромна част от възпитаниците ми не само, че не мислят, но и не умеят да мислят, не искат да мислят и намират мисленето за абсолютно излишно - те вече добре са научили, че е напълно достатъчно повтарянето на чужди думи, за да си вземат дипломите, и на копирането на чужди практики (видени от някой друг), за да си получават заплатите, като завършат. Светът около нас е такъв, заради постиженията на науката - всъщност на малък просветен творчески елит, около 2 процента от населението или още по-малко, което е заложник на "бандитите". Електричество, железници и самолети, интернет, парно, коли, медицина, достатъчно храна... имаме всичко това, защото някой гений го е измислил, а след това способните хора са го направили част от живота ни. Би трябвало обществото да е по-благодарно на тези способни хора, а не да ги наказва; следва също и да култивира способностите на децата ни, за да може да поддържа и увеличава темповете на развитие, а не да ги подготвя за прости охранители, проститутки, слуги и слугини. Замислям се и за това, колко стотици часове съм изработила без допълнително заплащане или с по 2.70 на час, просто защото някой е трябвало да вземе тези часове ("защо пък да не си ти, всички вземаме извънредни, с какво си повече от нас") или дори защото съм ги възприемала като "интелектуално предизвикателство". По този начин не само съм поддържала системата, но и съм вредила на собственото си здраве и бъдеще, защото в един момент става неписана норма, че трябва да вземаш извънредни часове (= да полагаш неплатен труд, т.е. да се съгласяваш да те експлоатират и ограбват) - това вече го има и в системата ни на атестация. Така че всеки интелигентен човек, който работи за системата, всъщност работи срещу собственото си здраве и в действителност срещу собствения си живот. Да работиш за настоящата система е интелектуално самоотричане и бавно физическо самоубийство.
Поздравявам ви за чудесния коментар.
Публикуване на коментар