Макар и не почитател на криминалните трилъри, не мога да не 
отдам чест на човека, бил по продажби бозите на Дан Браун и (особено) Стефани Майер. Стиг Ларшон е създал великолепни образи и увлекателно действие, което силно ми се понрави, макар да имах съмнения в това. Инай-хубавото е, че освен “Мъжете, които мразеха жените”, има още цели две великолепни книги, в които всички мръсни тайни излизат наяве – “Момичето, което си играеше с огъня” и “Взривената въздушна кула”.
Микаел Блумквист е разследващ журналист, който в увлечението си да разкрива мръсните тайни на съмнителни богаташи отнася несправедлива присъда за клевета. Трите месеца в затвора и голямата глоба не са страшни – по-лошото е, че е 
загубил доверието на читателите на вестника си “Милениум”.
Точно в този труден момент пристига екстравагантното предложение на милионера (но от честните) Хенрик Вангер, който му предлага баснословна сума, само за да се зарови в дебрите на загадка отпреди 40 години, в опит да намери пропуснати тогава нишки. Случаят се отнася до неговата племенница Хариет, която изчезва безследно и всички мислят, че е станала жертва на убийство, чийто извършител е останал неизвестен.
С голяма неохота Микаел поема случая, основно за да избяга от светлината на прожекторите и защото Хенрик му обещава информация, която да му помогне да закове този, който го е осъдил. Потъването в случая му разкрива извратените отношения в семейство Вангер, които силно приличат на семейство Адамс, но без комичния оттенък. Журналистът попада в калното тресавище на бивши нацисти, самовлюбени егоцентрици и коварни дами, всички носещи една кръв, но готови да си прегризат гърлата.
В разследването се включва и хакерката Лисбет Саландер, чието ужасяващо минало я е довело до освидетелстване и настойничество, което е като хомот около врата й. Тя е безкрайно интелигентна, има фотографска памет, а чарът й се допълва 
от татуировки и пълно нежелание да комуникира с околните. Двамата с Микаел сформират странен екип, който неизбежно започва да разплита случая.
Както може да се очаква, нищо не е такова, каквото изглежда, а от миналото се протягат зловещи пипала на чудовищни престъпления, които заплашват живота и на двамата. Някой много мрази жените и никак не иска да спира кървавата си жътва…
Романът е страхотен и адски увлекателен. Въртележката на действието постоянно захвърля читателя насам-натам, докато скелетите в гардероба на Вангерови не излизат, тракайки с костите си…
6 коментара:
Е тази анотация определено ми харесва. Личи си, че книгата те е впечатлила, за да говориш така за нея. Дори на мен ми стана интересно :)
П.П. (но от честните), сериозно? - не знаех, че има такива ;)
Ми така пише авторът, пък дали е възможно и наистина, е отделен въпрос...
Книгата е от тези, които или ще захвърлиш на 20-тата страница, или ще изгълташ за 3 дни. Сега излезе и втората част от трилогията, но още не мога да се наканя да си я взема :)
Можете да гледате и филма, но поне за мен беше в пъти по-слаб от книгата. Историята е доста поокастрена и променена. Единственото нещо, което ми хареса, беше ролята на актрисата, играеща Лисбет.
Е, не се бавих 3 дни с книгата, отнесох я за малко повече от ден, наистина е увлекателна. Втората част я почвам веднага след като свърша "Танатонавтите" на Вербер, тоест тази вечер. Не мисля да гледам филма, щом казваш, че не е направен добре.
Радвам се че те е впечатлила книгата - и на мен много ми хареса. И аз съм си взел втората част но в момента чета "Confronting Collapse: The Crisis of Energy and Money in a Post Peak Oil World".
Колкото до филма, според мен си струва да се гледа, защото е шведски, а не някоя Холивудска бозица :)
Хм, интересна книга си се зачел. Може и да гледам филма, но не ще да е скоро, обикновено тегля нещо и го гледам след месеци :)
Публикуване на коментар