Книголандия

    По случай днешния празничен ден ще пиша за една великолепна книга, доминирана изцяло от нежния пол – “Самира” на Борей. Тя предхожда великолепния му роман “Реликвата”, но не му отстъпва ни най-малко.

   Самира е главнокомандваща отряд еничарки, прилични на амазонки. Вещи в бойните умения, те владеят езици и могат успешно да се преструват на елитни компаньонки. Комбинацията от тези им качества ги превръща в смъртоносно оръжие в името на полумесеца.

    Отначало Борей запраща героинята си сред бойните полета край Виена в края на XVII век, когато европейските държави тръпнат пред мюсюлманския напор. Самира и нейните съратнички имат мисия да убият крал Ян III Собиески. Коварният им план се развива успешно почти до последния миг, когато начинанието се проваля (все пак историческата истина не може да се промени), амазонките са избити, а самата Самира едва се спасява.

    От бойното поле тя е изпратена на още по-опасно място – султанският харем, където текат неспирни битки за надмощие между различни групи. Опитите да я измамят се провалят и Самира оцелява и там, а враговете й губят живота си.

   В края й предстои последната, привидно лесна задача – да се справи с хайдушката дружина на Вълчан, които сеят ужас сред османлиите в Родопите. Но някъде там я чака зова на кръвта…

    “Самира” безспорно си заслужава четенето. Борей умело изплита историческия фон около героите си, смесвайки действителността с имагинерното. Нито за миг не преминава границата, в която вмешателството в историята става гротескно, а еротичната нишка на магнетичната женска красота придава великолепен привкус на четенето. Нищо, че обсебените от нея намират скоро смъртта си.

   Друго заглавие от Борей: