Айн Ранд рисува градежа на Съветска Русия сред ледените страници на “Ние, живите”
Етикети: Айн Ранд, Драма, Изток-Запад, Отличници, Чужди Преди време написах хубави думи за другите два романа на
Ранд – “Изворът” и “Атлас изправи рамене”. И за миг не съм мислел, че първият й роман ще ги надмине, но това е факт – “Ние, живите” е най-силната й книга и залагам главата си за това твърдение.
Причината е проста – Ранд е преживяла градежа на Съветска Русия и е избягала от кошмара, който после е описала. Още повече, че в този роман са само загатнати политико-философските й тежнения, които са сграбчили малко прекалено другите два романа. Затова и акцентът тук не е върху духа, а върху тялото, което трябва да се храни, топли и движи. Нещо, което в новородения СССР не е лесно.
Кира Аргунова е красиво момиче, очевидна първа, груба и необработена версия на Доминик и Дагни. Тя е
ледена, амбициозна и интелигентна, но произходът й от фамилия на фабрикант я обрича на страхотни проблеми в работническо-селската държава. Докато тя и семейството й се борят за оцеляването си, тя се влюбва до полуда в Лео Коваленски, син на адмирал от царския флот. Двамата заживяват “в грях”, опитват се да работят и учат едновременно, преодолявайки с мъка препятствията, поставени от произхода им.
В Кира се влюбва ортодоксалният комунист Андрей Таганов, военен герой и агент на вездесъщото ГПУ (бивше ЧК, бъдещо КГБ). Той е стоманен идеалист, отдаден на комунистическата утопия и пропаганда и без угризения изпраща хора на смърт. Почти през целия роман той е в неведение, че Кира живее с Лео и е в плен на сляпата си страст по нея.
Смъртта повлича Кира към греха – за да спаси живота на Лео, тайно става любовница на Андрей. Тя заживява двойнствен живот, който противоречи на принципите й, но любовта към адмиралския син я тика към отчаяни и нечовешки постъпки. Той от своя страна се променя, приспособява се към реалиите на Съветския съюз и започва да се занимава с контрабанда, което му осигурява пари, но го тика към пропастта на падението. Андрей е на другия полюс – малко по малко той се събужда и осъзнава какво се случва с идеалите, за които се е борил. Това пробуждане и откриването на истината за Кира не оставя път пред двамата.
И тримата са в смъртоносния капан на вездесъщата държавна машина. И всеки ще излезе от него по различен начин…
“Ние, живите” трябва да бъде прочетена. Задължително! Гарантирам, че ще ви впечатли и дълго ще мислите за нея.










4 коментара:
Прочетох книгата както шаблонно се казва - "на един дъх". Разтърси ме! Плаках!
Дано повече хора я прочетата!
Радвам се, че още някой я е харесал :)
Сигурна съм, че книгата ще има голям успех!
Преводът на Огнян Дъскарев е блестящ. Надявам се да бъде промоцирана добре и повече хора да разберат за нея.
Леле, голяма забава :)
Публикуване на коментар