След като вчера ви представих коментара на Bla за началото на една от безбройните вампирски саги, днес друг гост – Николай Николов, представя мнението си за друга пазарно-ориентирана литературна ниша – Негово Бестселърничество Дан Браун:
“Предполагали ли сте, че има нещо общо между Дан Браун и Мадона. Ако не сте, аз сега ще ви дам тема за размисъл.
Както знаем всички, Мадона е продукт. Продукт на музикалната индустрия. Ако не
знаете какво точно в момента е модерно – погледнете какви са последните хитове на Материалното момиче и ще сте наясно.
Точно това представлява и Дан Браун сред писателите. Той дава на пазара точно това, което в момента може да се продаде. И то да се продаде в големи количества. Това, което ще породи небивал интерес, ако щете и вълнение. Онова, което има възможност да се продаде още веднъж като права за филм, онова което ще донесе още повече пари. Както на Мадона, така и на Дан Браун обаче, не може да не се признае и професионализма, с който работят. Техните продукти са плод на работата на голям екип специалисти, всеки един от които сред най-добрите в своята област.
В случая става дума за “Изгубеният символ”, последната издадена на български книга на писателя. Главният герой отново е добре познатия учен Робърт Лангдън, а историята се върти около масоните, една достатъчно обсъждана тема, за да придобие книгата неизбежна световна известност. За пореден път Доброто и Злото са се вплели в битка за господство над света, каква изненада, нали?
Аз лично не отричам, че романът за мен бе пленителен, точно както нормалните хора понякога си напяват летни хитове. Когато ги чуваш отвсякъде, в един момент сякаш няма как да не си изтананикаш рефрен от тях, дори и несъзнателно. Ако ще и да се намразиш след това. Но точно както и едно сезонно парче, след време Дан Браун ще бъде само бегъл спомен „А, да, и това беше преди време...”
Всеки може да реши дали да гледа един, макар и добре направен, сапунен сериал, който от само една серия може да те накара да догледаш следващите 100 (екзистенц-минимум за сапунка – бел. ред. :). Самият Дан Браун съобщава за плановете си за 15 книги със своя герой Робърт Лангдън…”
10 коментара:
За мен е вече есенен хит, който не искам да чуя през лятото :)
Дадох 30 (!) лева за тази книга (знам, не ми се смейте). С твърди корици е и засега единствено мога да я използвам като хладно оръжие, или евентуално за подпалки. Бих зашлевил и Дан, ако е наблизо. Както казах книгата е тежка.
Образите в нея нямат никаква дълбочина, мотивите за действията им са толкова тривиални и смешни, дори приказките на Шарл Перо ще изглеждат като сериозни драми. 70-80 страници са достатъчно за интелектуално сепуко.
Това е поне е мое мнение.
:)
Дан Браун е нещо като Барбара Картланд и Чейс - огромни количества повърхностно и еднообразно нищоказване. :) Не мога да го изтрая повече от 20-30 страници. А Мадона - хич. :)
Видимо претупана книга. Докато "Шифърът на Леонардо" беше пипната, то тази вече стои като излязла под матрица - отново професор Лангдън, отново красиво момиче, мъдър ментор (този път жив), масони, тамплиери и розенкройцери в тюрлю гювеч. Честно казано очаквах доста повече.
Хе, по книголандските ширини подобно единодушие скоро не е имало.
И затова аз мисля да го наруша, единомислието де.:)
Мисля никой няма да отрече, че чичо Дан пише много увлекателно. Владее явно разни хватки, че каквото и да разказва, все има напрежение и нетърпение у читателя "да види какво ще стане после". "Послето" може да се окаже средняшко, обаче това го виждаме чак накрая, дотогава ни води за носовете без никакъв проблем.
Друго нещо. Кажете ми в коя друга книга сте срещали събрани на едно място сигурни провокации към интереса на читателя като: взиряване на супер модерна автономна лаборатория с горивна клетка; ноосферата; гоненици в тъмното; завръщането на блудния син; турските затвори; шифровани тайни; масони; ЦРУта, тайни ритуали в центъра на американската столица; отрязана и подхвърлена на главния герой човешка ръка и т.н. и т.н.
Чичо Дан си умее занаята - да продава увлекателни книги. Може би няма да получи Нобелова награда за литература, но пък той съвсем явно се стреми към друг вид писане и друга аудитория.
Ц-ц-ц, съсъпа социалистическото ни единодушие.
Хубаво е, че поне някому е допаднала до известна степен :)
"в коя друга книга сте срещали събрани на едно място сигурни провокации към интереса на читателя като:"
Малко ли булевардни романи за шпиони и извънземни има? Иначе Дан Браун,както и онзи любимец на женичките Куелю печелят известност благодарение на това, че оставят у хора, които по принцип четат малко, грешното впечатление, че са прочели нещо много проникновено и качествено. По същия начин деца, които не са чели читаво фентъзи остават впечатлени от "Хари Потър", макар въпросните книги да са пълни с клишета и напълно празни откъм въображение. За литературата тези книги са каквото са "Спайс гърлс" за музиката - изкуствено фабрикувани сензации с ограничен срок на годност.
Мдам, съгласен съм с горните думи :)
Ха-ха, съгласен съм и с двата лагера. Факт е, че Дан Браун (поне според мен) прави нещата на матрица вече, така както и че като го прави, го прави абсолютно професионално, т.е. точно като Мадона. Въпроса за тях са не какво ще кажат критици, или хора, които просто разбират от книги, а колко бройки ще продадат и колко пари ще направят :)Затова дали ще увлекателно или не, дали прилича на на Чейс или не... за тях това няма значение.
Като се замислим и ефекта от Кока колата не трае много, вреден продукт е, но все още е най-добре продавана напитка в света... та и Дан Браун е нещо подобно :)
Всички, които се занимават с продажби / маркетинг в този момент могат да свалят шапка на техния бизнес модел.
Публикуване на коментар