Представете си книга, която подскачате от радост, щом разкъсате плика.
Която тръпнете да зачетете на мига, независимо колко други книги сте започнали. И която изчитате за един вълшебен следобед, въпреки нескромната й дебелина.
С гордост ви представям “Взривената въздушна кула” и първото ревю на третата и последна част – на изключителната трилогия на шведския автор Стиг Ларшон, започнала с “Мъжете, които мразеха жените” и “Момичето, което си играеше с огъня”.
Съмнявам се, че когато Ларшон е пишел първата част, е имал намерение асоциалната хакерка Лисбет Саландер да стане главния му герой и фактически да посвети на нея следващите две части. Но точно това се случва – третата част на поредицата започва именно от здрачния (трябва да реабилитираме тая 
дума, ей!) край на втората, когато Лисбет е погребана полужива, но се измъква и се сблъсква тежко с баща си и брат си, изверги от най-висша класа.
В почти цялата трета част Лисбет лежи в болницата след мозъчна операция, но сполучливо хрумване на разследващия журналист от “Милениум” Микаел Блумквист я свързва онлайн със света и тя започва наново да дирижира разследванията, които текат, за да я отърват от козните на могъщите й врагове.
Изгледите за успех не са добри – срещу нея и Микаел се възправя секретна част от секретните служби (тайна организация със сектантски наклонности), която е натрупала толкова престъпления в последните 30 години, че не би се спряла пред нищо, за да прикрие съществуването си. Те подготвят процес срещу хакерката, умело дирижирайки един славолюбив прокурор, а накрая на се поколебават и да организират покушение срещу Блумквист.
На негова страна обаче този път е цяла армия, за разлика от предните два романа, когато бе почти вълк-единак. И цялата тази армия и усилията й са далеч по-величествени от всякакви епични битки по филми като “Властелинът на пръстените”, без да се обиждат феновете на Толкин.
Защото Ларшон защитава най-важното нещо на света – свободата да градиш живота си по свое лично усмотрение. Описанието на делото, което започва срещу Лисбет в края на книгата, е една от най-прекрасните сцени на роман, които съм чел в живота си, а това значи много. Писателят и за миг не се е втурнал да трупа триумфални разкрития ала край на приказка за Пепеляшка. Напротив – мъчително бавно развива нишките на процеса, 
за да разкрие огромната гнилост на всички задкулисни действия, които движат системата.
Трилогията “Милениум” не е обикновен трилър с екшън елементи. Тя е един мащабен срез на шведското общество, който последователно бичува недъзите му чрез силата на перото. Лошите не са комиксови герои, те са живи, пълнокръвни и присъстват в новините и у нас, и по света – те са както хора от властта, така и отявлено криминални типове. Нерядко и двете.
Лошото е, че медиите и журналистите, представени в романите като основните им врагове, сякаш в истинския живот абдикират от тази си функция.
“МИЛЕНИУМ” в своята троичност си заслужава, приятели. Рядко хваля толкова много някоя поредица, още по-малко в този жанр. Но заставам зад думите си.
Предните две книги от трилогията на Ларшом:
9 коментара:
Като то чета рецензиите и така се запалих! А на всичкото отгоре съм и голям фен на жанра :-)
Благодаря за ревюто. Книгата си я бях поръчл вече ;)
Как успя да я прочетеш за един следобед? Един блог пост относно бързото четене и как да се научим и ние би бил много интересен.
Роско, Христо се е подлагал на години тренировки и китайски самомъчения, за да практикува днес изкуството на бързото четене : )
@Майк, трилогията е просто възхитителна :)
@roskoto, просто се прибрах от работа и я прочетох. Обичайно за леки и приятни романи постигам безпроблемно 100 страници на час, а Ларшон предразполага към това с прекрасния си стил (а трябва да отдадем заслуженото и на преводачката Васа Ганчева)
@Преславе, отде измисли това тъмно минало за мен? Ще разпространяваш небивалици, та хората да ме вземата насериозно, а не като един професионален биропиец? Не бива така, другарю, не бива - мисли кога ще чукнем халби, ей! :)
Не разбирам как се четат 100 страници на час ... аз не съм засичал но едва ли мога да прочета повече от 25 на час ... сериозно ... някакви съвети ще са ми от полза ,а и ще са интересни за много хора.
Не знам какви съвети да дам, наистина. Не ползвам никакви специални техники, не съм и чел книги в тази област.
Откакто се научих да чета преди 20 години, не съм изпускал книга от ръцете си, предполагам това е тайната. Винаги съм чел по много и никога не съм го мислил като някакво особено качество. Просто страст.
ей тук попаднах на някакви съвети за бързо четене:
http://www.xotspot.com/2007/05/10_31.html
ти това можеш ли го (аз не):
Упражнение №1:
Започнете да четете някоя книга. Докато четете, бройте наум до 30,
после започнете да броите отначало. Целта на упражнението е да
потиснете работата на слуховия анализатор по време на четене - той ще е
зает с броенето, а зрителният анализатор - с четене! Целта ви е да
научите мозъка си да разбира информацията, без тя да се преработва в
слухови образи. Прочетете по този начин минимум две-три книги. След
като преминете това упражнение, можете да започнете следващото.
Не съм склонен да правя такива опити, струва ми се глупаво. Но докато чета, си говоря с околните, та може би не е проблем.
@roskoto
Аз съм обучавана на бързо четене. Но бях твърде млада, а това беше твърде отдавна, та едва ли сега ще мога самата аз да обуча някого. Същината е, че докато четеш, не възприемаш отделните букви и дори отделните думи, а целите редове/колонки/страници. Предполагам, че до същото достигат всички майстори на бързото четене.
Обаче това, което ти казва Христо - "Откакто се научих да чета преди 20 години, не съм изпускал книга от ръцете си..." - това наистина е най-важното. Бързото четене се постига с четене.
Публикуване на коментар