Двете хвърчила политнаха във въздуха. На едното, по-голямото и
красивото, бе изписано името Амир, на другото – скромно и сиво, пишеше Хасан. Те преплетоха вървите си, устремени към небесата. Не падаха от това преплитане. Бяха едно.
Пътищата на двете хвърчила се коренят в Кабул, едното – Амир, е богаташко синче, другото – Хасан, е неговият смирен слуга. Амир има една цел – да завоюва на всяка цена уважението на властния си баща, Хасан – да опази господаря си от всяка опасност на света. На всяка цена. Наистина на всяка.
Халед Хосейни рисува Кабул и Афганистан с безупречен стил, от богаташката къща на двете момчета, до бедните улички, където властва злата лудост на религията. Тази, която 
по- късно ще стъпче всички чрез дулата на оръжията на талибаните.
Едното хвърчило – Амир, отлита в Америка, докато другото остава да лази в афганската прах и кал. Зловеща тайна е разкъсала връзката между двете някога литнали към безкрая хвърчила.
Ще минат години, много кръв ще обагри афганската земя, както от руските куршуми, така и от собствените им ръце. Но ще дойде ден, когато тайната ще поиска своето – и отлитналото надалеч хвърчило ще трябва да се върне в родното небе. Там ще трябва да се бори с демоните на детството си и да изкупва пролята невинна кръв.
Халед Хосейни е написал една от най-прекрасните книги, които съм чел в целия си живот! От първата до последната страница струи живот, понякога красив, понякога ужасяващ. Всичко се плаща - и хубавото, и лошото. И не можеш да избягаш от дълговете си. Никъде, дори и в безличната Америка.
P.S. Nezzo също писа за тази книга.
Друга книга на Хосейни:
9 коментара:
Да не забравиш да прочетеш и "Хиляда сияйни слънца" ;)
На масата пред мен е :)
така вдъхновено си написал мнението си, че ми се иска веднага да започна да чета:) много съм слушала за книгата, но чак сега ми се прииска да я видя:)
Книгата е наистина много добра и си заслужава времето което човек ще отдели за нея
Колега, толкова е постно! Просто срамота! Моята анотация стана декар пълна, но колкото и да продължавам да пиша няма да успея да кажа това, което трябва...
Надявам се поуките от книгата да са достатъчно силни за да ни накарат да се замислим и над живота си тук- у нас. Сигурно е много увлекателна.Дано мога и аз да я прочета
От Халед Хосейни съм чела само "Хиляда сияйни слънца". Книгата ме разтърси и развълнува, мисля, че даже пророних няколко сълзи на нея. Авторът описва с разбиране и съчувствие тежкия живот и борбата на жените в Афганистан; силата, която те трябва да притежават, за да се преборят с трудностите; несломимият им дух, който ги кара да се борят и да продължават напред въпреки ограниченото мислене в Афганистан. Нямам търпение да прочета и "Ловецът на хвърчила", която от твоя пост изглежда също толкова вълнуваща и разтърсваща.
http://readwithstyle.blogspot.com/
Иван Дермеджиев /
За тази книга – нямам думи. Признавам – страхотна е. Аз обаче четох и някои от мненията от САЩ за нея и ми направи впечатление, че повечето американци виждат в нея освен разтърсващата история и същността на исляма, която е твърде мрачна, – нещо, което сякаш никой българин не е видял или поне не е споменал в коментар си. Мисля си, че това е така, защото ние българите просто не сме религиозни хора и затова не можем да видим тази страна на книгата. Но независимо от това народно късогледство, казвам го незадължително в лошия смисъл на думата, сърдечно препоръчвам книгата!
Да гоним хвърчилата в живота, понякога с цената на едно приятелство - дали предателството все пак се изкупува с разкаяние?!
Много силна книга!
Публикуване на коментар