Това е от тези книги, които те карат да си казваш ‘Брррр’ и да тръскаш глава като мокро куче още в началните страници. Но не от отблъскваща силна, а от странните неща, които се подават от страниците и които ти досега не си поглеждал в лицето.
През повечето си време не разбираме нищо от живота и прищявките му. Движим се в някаква си линия, която смятаме за правилна, докато не се появява нещо, което изкарва живота ни от пътя му. Живеем в мъничкият си, затворен и приветлив свят. Такъв, какъвто сам сме си го изградили. Но там навън, където чудовищата протягат нокти, когато падне нощта и улиците са мръсни и опасни, е единственото ни спасение. Единственото 
спасение на праведните ни души. Не сме тези, които искаме да бъдем. Но се примиряваме с тези, които сме. Защото така сме научени.
Дълго се замислях защо тази толкова приветлива и човешка книга се казва така, но когато затворих последната страница, осъзнах. „Плът и кръв” е историята на едно семейство през цял един век. Четири поколения минават пред очите ни и си отиват. Все още не мога да повярвам, че се чувствах толкова съсипана в края на книгата, толкова много се привързах към всеки един от тях, че имах чувството, че са ето тук, точно до мен и мога да ги пипна. Всеки един от тях, със собствените му цели, красота и странности.
Майкъл Кънингам не е скрил нищо от историята. Не я е направил приятна или поносима. Не я е вкарал в релсите на позволеното, напротив - тя е грешна, волева, настояща. Изпълнена с причудливи характери и милиони типове любов. Мъжката любов на сина към друг мъж, тази сладка, но неповторима и безкористна обич. Майчината любов на най-малката дъщеря, която години подред умира и се мъчи да не се дави в любовта си към малкият си чернокож син, който никой не приема. Голямата и непоносима любов на италианката и гърка, които са толкова различни, че никога не бих осъзнала какво ги е свързало освен приличието.
Те са грешници в живота си, всеки един от тях е преминал границите на собствения си живот. Те искат да бъдат различни от родителите си, различни от типа студени хора, които са ги създали, но живота ги подхвърля в непоносимата си жестокост и ги принуждава да намират това, което търсят в дрогата, изневерите или спокойствието на смъртта.
Това, което книгата може да предложи, няма да ви отврати с грозотата на развратността, а ще ви срещне с един нов свят на еротика, точно тази забравена голяма дума, която събира в себе си причудливата топла любов, която никога не си очаквал и красотата на неизпитаното удоволствие, което търсиш. Ще ви завладее по-силно, отколкото грозотата на простите думи би ви завладяла, ще ви напомни, че няма идеални хора. И нещото, в което аз най-силно вярвам - никой не трябва да бъде съден заради това, което е.
Някои от тях са избрали какви да бъдат, други са станали това, което са, напук на очакванията към тях. Трети са се примирили с това, което трябва да бъдат. Но в годините си на израстване, всички те се връщат към дома си, към дълга и приличието да уважават изборите на всеки член на семейството си.
Рядко попадам на книга, която да ми хареса толкова много. В началото нищо не разбирах от нея, историята на едно семейство, което се опитва да достигне американската мечта, но на цената на какво? Не бих я препоръчала на хората, които имат резерви към половите ориентации на живот, страниците са пълни с този типове любов и ако не сте от хората, които не могат да я приемат, не си правете труда. Аз самата подкрепям различните сексуалности, затова и нищо не може да ме спре или отчужди.
Умишлено след толкова дълга анотация, няма да ви кажа нищо конкретно или повече за сюжета, вярвам, че тези, които са ме разбрали, вече са убедени или пленени. За останалите ще кажа, че това не е книгата, която срещаш всеки ден. Това е книгата, която се бори със съзнанието ти и остава за дълго в теб.
Други заглавия от Кънингам:
10 коментара:
Майкъл Кънингам ми е любим автор, но за мен това е най-слабата му книга :)
приятна и интересна за четене, но не разтърсваща по начина, по който ти влизат под кожата "Часовете", "Дом на края на света" и "Дни образци"
лично мнение :)
Те са следващите в списъка ;). Аз не се отказвам толкова лесно :D
Аз вярвам, че Nezzo може да върши работата си. И не те съдя, че не си аз, със сигурност. А, да, искам и книгата :)
Досега не съм забелязал някаква чак кой знае каква фрапантна разлика между рецензиите на Nezzo и на Христо. Мисля, че писанията и на двамата в Книголандия са ценни и се допълват отлично един друг. Четящите хора трябва да се подкрепяме, а книжните блогъри - още повече.
Лично аз мисля,че се справяш много добре.И защо трябва да си Христо Блажев?Ти си си ти, и си уникална! ;)
п.п.това го пиша не заради книгата подарък,а заради теб самата :)
Оndine, радвам се, че мислиш така. Но има хора с различно мнение от твоето, които ме подценяват защото не съм Ицо, а още по-вече защото съм момиче. Май се върнахме два века назад и жените нямат вече пълни права над думите си...
За това и отворих дума, иначе нямаше.
Ще го карам както си го бях намислила, а именно хронологично, следвайки прочитането ми на твоята статия/публикация/анотация:
Първо, нещо много силно ме хвана обложката на книгата още като я видях и преди да съм прочела заглавието на публикацията, камо ли самата нея. Сякаш предусетих, че я искам (да я прочета)! /Странно дори и за мен!/
Второ, много ми хареса начина, по който си поднесла съдържанието. Не ми заприлича на нито една от другите ти анотации до сега! А аз обожавам да ме изненадват приятно! ^^
Трето >>> "(...) вярвам, че тези, които са ме разбрали, вече са убедени или пленени." >>> Е, аз съм от пленените отвсякъде! ;-)
Четвърто, четейки, стигнах до "идеятата ти с подаряването"... И искам да знаеш, че всичко от по-горе се роди в главата ми преди да стигна до тук. За това е напълно искрено... пък колкото до наградата - не държа да избираш мен!
Каквото исках и имах за казване го казах и това ме прави предоволна. Знам, че ще избереш най-подходящия човек! ;-)
Nezzo, какви са тия малодушни жалби? Ма някой казал намкво си, може ли така?! Ти си пишеш много добре и това, че си различна от Христо, прави приноса ти още по-ценен. Защото би било твърде тъпо и безсмислено да си някакъв клонинг - количеството обзори в този сайт само по себе си е ценно, но качеството, разнообразието, множеството гледни точки - това е просто безценно.
Ето например аз и не бях чувала за такъв автор Майкъл Кънингам. Твоят преглед обаче така ме заинтригува, че веднага ровнах из Интернет, попрочетох и сега вече ще го имам предвид. И изобщо, ти четеш и книги, на които аз някак си спонтанно не бих обърнала внимание, затова твоите записи тук са ми много полезни.
Та тия, дето не те харесват и вместо да те критикуват приятелски, те наскърбяват - тях ми ги подай на мен. Да се опитат да ме наддумат, надпсуват и надпишат. Или пък да ме надплюват. И чак тогава да говорят против теб. А не знаеш и какви големи шамари имам.
И да не забравя в гнева си - "Пирамиди" я имам. Тъй че подари я на друг свой поЧитател. :-)
От Преслав
Лично аз предпочитам този тип рецензии - те не са анотации, в тях няма описание на сюжет. А и, честно казано, не смятам, че е необходимо надълго и нашироко да обясняваш за какво аджеба се разказва в една книга. Далеч по-красиво ми се струва само да загатнеш, да предадеш емоция от прочита, да кажеш какво предлага, взема, агресивно ти дава и т.н. дадената книга.
Не знам за какво ви е спорът с Христо, но допускам, че е заради разминаващата се концепция в текстовете в Книголандия - "дефект" според някои, но, струва ми се, по-скоро ефект, облагородяване, придаване на онзи елемент, който преди го е нямало, а сега изобилства (или нещо такова).
И още нещо - Nezzo, понякога имаш велики езикови фигури, едва се сдържам да не ти ги крада в някои мои разкази.
Не ме брой между другото за книгата, предпочитам Пратчет да е дефицит в библиотеката ми. Той е нещо като важен член на VIP-клуба ми с персони нон грата.
Аууу, това ще си го копирам за следващия пост! Прекрасно! Точно мислите директно от главата ми (не само що се отнася до "анотациите", но и до "филмовите" ревюта). Просто и моето мнение едно към едно! ^^
Публикуване на коментар