Не завърших книгата. На страница 204 съм и Беатриче е заспала. 
Тихо затварям кориците. Не знам дали ще я дочета, не знам дали искам да го направя. Досегашните страници събудиха в мен вихри от спомени, от мечтания, от мислени за забравени случки. Сред страниците, пълни с белота, открих едно момче, което отдавна мислех за изчезнало. Открих себе си преди десетина години.
Лео е шестнайсетгодишно момче, влюбено във футбола, китарата и мотопеда си. И в червената коса на Беатриче от съседния клас. Бурната младост на момчето е смирена от новия учител по история и философия Мечтателя. Точно навреме, за да поеме удара на съдбата.
Беатриче заболява. Левкемия. Изчезва в миг от живота на Лео, а той дори не е успял да я заговори. Светът му се преобръща и той се втурва слепешком напред, за да я настигне, преди да е заминала завинаги. Това втурване ще му струва много, най-вече вярата, че досега е живял. И ще го накара да пише есемеси до бога, в който не вярва.
“Бяла като мляко, червена като кръв”. Лео се страхува до полуда от бялото. Обожава червеното. Като кръвта, която дарява, за да бъде прелята на Беатриче. Бял е листът, на който й пише, че я обича. Червен става от кръвта му след катастрофа, докато бърза да й го предаде.
Разчувстван съм от дъното на душата си, изпитвам желание да пиша на всички хора, които съм обичал в живота си. Не ще го направя, но имам това желание. Алесандро д’Авения успява да разтапя сърца с историята, която рисува. Не е лигава, не е детска. Истинска е.
Наистина не знам дали ще дочета книгата. Хем искам да знам какво ще стане в следващите странички, хем се страхувам да ги сбера в себе си. Както дойде.
И да, тази история се припокрива с любимия ми филм – “A walk to remember”. Няма как да не я заобичам.
11 коментара:
Драматични съдби!Отново любовта осветява пътя.Поредното доказателство за нейната сила.
Ахахаха, ти вярно ли написа всичко това? Супер ;)
Заинтригува ме с тази книга и връзката с A walk to remember. Освен за него, историята ми напомня и за още един разтърсващ филм (на същата тема) - Мy sister's keeper. Нямам представа, дали новелата на Jodi Picoult, по която е правен, е издавана у нас.
Силно, звучи много силно.
Леле...веднага след работа тичам да си я купя :)
И на мен ми е любим този филм. Книгата ми влиза във списъка с желани.
Хах, докато четох бях убедена, че тази рецензия я е писала жена. Но не би.
Да съм поласкан ли? :)
Книгата наистина е страхотна! Аз си оставих последните 40 странички непрочетени близо седмица...
А аз бях меко казано разочарована от тази книга, точно защото имах големи очаквания поради множеството препоръки...
Стори ми се тоталното клише, най-ординерна тийнейджърска историйка, сюжет, стар като Сътворението, който обаче авторът не е съумял да изпълни с ново съдържание...Не мога да отлича за съжаление и някакъв характерен и увлекателен авторов стил, не бих потърсила друго от този автор..А филмът "Walk to remember" си е класика, но според мен не може да става и дума за сравнение между двете откъм въздействие.. Всъщност, за да те впечатли или не една книга, е много важно в какъв момент и в какво емоционално състояние те хваща..Е явно мен книжката не ме хвана в най-подходящото състояние на духа:))
Е, книгата си е до голяма степен тийнейджърска, със сигурност не се разпростира над непознати селения, а кротко си витае сред класическите канони на жанра. И все пак докосна нещо в мен, въпреки завладелият ме цинизъм :)
Публикуване на коментар