Сафон обсебва с мрачния роман “Играта на ангела”
Етикети: Изток-Запад, Карлос Руис Сафон, Отличници, Роман “Да кажем така. “Сянката на вятъра” е един вид добрата сестра, 
която се прибира вкъщи винаги навреме и носи радост на родителите си, докато “Играта на ангела” е по-скоро лошата сестра, която вечно създава проблеми”. Кой би могъл да го каже по-добре от самия автор?
Втората част на бъдещата тетралогия отново тече по мрачните барселонски улици, но нощите са разпростряли своя плащ над цялото действие, отнемайки правото на слънцето да огрява и разкрива тайните. Главният герой Давид Мартин започва като журналист (вижте кратък откъс тук) и завършва като създател на религия. Но детайлите, приятели, детайлите - те са важните.
А те са зловещи. Много трупове се 
стелят този път из Сафоновите страници. Един след друг хората около Мартин загиват, докато той затъва в трескавия си живот на литературен роб, пишещ под абсурден псевдоним евтини криминалета. Когато разбира, че вече няма път напред, идва Мефистотел в образа на тайнствен издател, искащ от него една книга. Но КНИГА, която ще сбере в себе си есенцията на световните религии и ще създаде нова, по-мощна от тях.
По класическа рецепта авторът приема и попада в лабиринт, из който се лута като лабораторна мишка. Някой ходи по петите му и избива систематично хората, с които той общува, спъвайки шансовете му да разкрие една отдавнашна тайна. Която включва много пари, демонична книга, мътно самоубийство и една прокълната къща. Да, и Дявола с ангел на ревера. Нищо не е свято, бог е отсъстващ и щастливите развръзки са останали в другите книги.
Сафон отново изумява. “Сянката на вятъра” те вплита в себе си, а “Играта на ангела” те обсебва като мрачен демон. Негодна е за четене денем, предупреждавам. Но нощите… ах, тогава страниците оживяват, шепот започва да се носи от тях и дано някой клон не удари случайно прозореца. Не, това не е Кинг, това е Сафон, комуто не са нужни свръхестествености – той има всичко в своята Барселона, много различна от тази, която виждаме по лъскавите брошури.
Поиграйте си с ангела. Но да не кажете, че не съм ви предупредил.
Вижте и второто ми ревю за книгата, когато я препрочетох в края на 2011 г.
Другите шедьоври на Сафон:
6 коментара:
Изтрих четири коментара, които ме хвърлиха в недоумение.
Наскоро един пич с перспективни гени ми връчи първата част, та като я изчета, ще взема да посегна и на "Ангела".
:)
PS Жалко, че не видях изтритите коментари; damn, I love controversy!
Книгата ми се стори много добра, според това което сте писали! Но гледах в голями онлайн книжарници но я нямаше....
Не знам защо се случва така, тиражът на книгата далеч не е изчерпан.
Поздравления за Книголандия!
Слушах ви в неделя по "Хр. Ботев" и това, което най- вече прикова вниманието ми е, че обичате магьосника Сафон. Но моля, подбирайте къде се появявате-лицемерните сладникави соц- труженици на словото от Часът на думите са по- скоро анти реклама.
Запозната съм и с рецензията ви за "Реквием за никого" и я споделям.
Ако позволите да се намеся в ревюто за "Играта но ангела" бих казала-оставете Ангела да ви води в играта си - иначе т.н. Демон ще си играе с вас, без да ви пита...
Благодаря за хубавите думи :)
Позволете да не се съглася само с определението ви за водещите на предаването - Слави Георгиев, който ме покани, е мой приятел и уча постоянно нови неща от него. Признавам, подобни формати за мен лично не представляват интерес, но си имат своите слушатели, както с вас в случая :)
Сафон е велик. Няма друго мненене по въпроса :)
Публикуване на коментар