„Затъпяване: скритата цел на държавното образование”, първи “урок” от Джон Гатоу
Етикети: Изток-Запад, Отличници, ПублицистикаПочти всеки, който познавам, си спомня училището с хубаво. И почти всеки, който познавам, смята, че не е научил почти нищо там. Май нещо не е в ред, а?
„Затъпяване: скритата цел на държавното образование” ме втрещи и обърка. 
Това е от книгите, които преобръщат света ти, които осветяват по различен начин неща, които считаш за сигурна даденост – и изведнъж се оказва, че по своята същност са съвсем различни.
Ето ви и есенцията с думите на автора Джон Гатоу: „Училищните мрежи обсебват 50% от времето на децата, принуждават ги да го споделят единствено с деца на същата възраст, изискват от тях да започват и спират работа при подаване на звуков сигнал, налагат на хората да мислят за едно и също нещо по едно и също време и по един и същи начин, класифицират ги така, сякаш са зеленчуци.”
Чисто, просто и ясно – образованието в този му вид е било създадено с цел превъзпитание и контрол и практически 
не е променило функцията си от над век. Затова вечните вопли, че училището е в криза, са най-дълбоко лицемерие – училището върши своята работа по перфектен начин, създавайки, по думите на Гатоу, хора, които „са физически, интелектуално и емоционално зависими от корпоративните институции по отношение на доходите, самооценката и стимулите си”. Тези хора „се чувстват социално значими в живота единствено благодарение на производството и консумацията на материални блага.”
Това сме ние и всички оправдания са самозаблуда. Успехът на осъзнаването на този проблем се обуславя изцяло от всичко, което сме научили вън от училище – хората, които сме срещнали, книгите, които сме прочели, нещата, които сме направили САМИ, по свой начин.
Джон Гатоу е преподавал 30 години на деца от всякакви прослойки – от имигрантите в гетата до „елитни” паралелки в Манхатън. Според него разлика няма – децата навсякъде влизат в училище с неограничени възможности и излизат маркирани, уеднаквени, одобрени за употреба в обществото. Той маркира 7 зловещи неща, на които се учат децата:
1. Объркване. Всичко, което се учи, е извадено от контекст и цели разрушаване на естествените връзки в реалността.
2. Класова принадлежност. Децата са номерирани, подредени, с ясно място и задачи – никое не бива да се изплъзва от тази рамка.
3. Равнодушие. Гатоу обяснява, че смяната на часовете има за цел да научи децата да не се интересуват от нищо задълбочено – вместо това трябва да умеят да се „включват и изключват като с електрически ключ.”
4. Емоционална зависимост. Училището използва богат инструментариум от награди и наказания, за да научат децата да подчинят волята си на предопределената от властта йерархия.
5. Интелектуална зависимост. Добрите ученици чакат учителят да им каже какво да правят. Всички важни решения се взимат от експерт, който знае кое как се прави. Така се формира послушното общество.
6. Условна самооценка. Училището учи децата, че тяхната ооценка трябва да зависи от нечие експертно мнение, а не от личното себеусещане.
7. Няма къде да се скриеш. И накрая децата знаят, че са под непрекъснат надзор, че са постоянно наблюдавани. Няма нито лично пространство, нито лично време. Да се учат овреме.
Всеки родител според мен трябва да прочете тази книга. И да помисли дали ще се довери на училището в образованието на детето му. Лично познавам хора, които казват твърдо “Не” на тази възможност.
Вижте и следващата издадена на български книга на Гатоу:
20 коментара:
Споделям напълно мнението!
Благодаря, непременно ще я прочета.
Който го носи в себе си рано или късно се появява независимо в какво училище е учил
Не само че по-често трябва да се пишат такива книги, по-често трябва да се превеждат и четат. Но това не става, защото се сещаме да сме хуманни само по Коледа. За това много хора по планетата както и аз правят опити да отворят нечии очи.
Образованието смърди! Но народа е стадо овце.
Съгласен съм, че училището е създадено за да дресира и че губи времето на най-добрите, но някои от тезите точно в този списък са пресилени.
Интересно! Всички са се родили вундеркинди и училището не им е дало нищо. Все пак, който иска ще се развие. Който не иска - провременна заетост :)
Със сигурност трябва да има промени в училищните системи, защото те са остарели, но не знам дали трябва да бъдат драстични. Имам един въпрос: дали авторът на книгата предлага някакви реални решения и предложения, или е поредният критик, който иска да насочи вниманието върху себе си с радикалните си идеи? :)
Заинтригува ме заглавието, учуди ме името на автора, защо ли след такова заглавие очаквах българско име...
Извинете, че коментирам преди да прочета книгата, но разбирам, че авторът е направил доста задълбочен анализ и непременно ще я прочета. Мисля си, че би трябвало да бъде поканен в България, след това този труд може да се превърне в безкрайна поредица само на базата на впечатленията му от родната ни образователна система...
Дано не прозвуча много нихилистично...
Горчиво и любопитно!
"И почти всеки, който познавам, смята, че не е научил почти нищо там. Май нещо не е в ред, а?"
Нещото, което не е в ред са просто децата, които не желаят да научат нещо ново. Мнозинството. Попитай просто тези хора били ли са наистина ученолюбиви, с какво са се занимавали в час, старали ли са се наистина да разберат това, което им се преподава!?
Аз лично от училището научих страшно много, от всеки един предмет и не мисля, че от училището се затъпява. Факторите за затъпяването са комплексни, а този чичка според мен търси под вола теле. И какво предлага, всъщност!? Много анархистично ми звучи всичко това, какво, нима не трябва да има ред, система, класове, подредба!
Въх, мързи ни да учим, дай да сринем даскалото!
Не понасяме някой да ни поучава, да правим това, което ни казва този, който знае по-добре от нас (учителят!) - дай да го премахнем!
Съгласна с г-на Todor "Tosh" Arnaudov! ;-)
Иначе: "И почти всеки, който познавам, смята, че не е научил почти нищо там. Май нещо не е в ред, а?" -> Аз не съм от тези! ;-) И както обичаше да казва една от любимите ми учителки: "Аз в главата с кана не наливам!" Хора всякакви - и ученици, и учители. Безспорно е, че образователната ни система смърди... ама се сещате, че не е едноличен виновник, нали? ;-Р
Заключенията на автора са потресаващо реални, само че се забравя факта че "държавното образование" е само част от "конструкцията". Крайния резултат е комплексен! Разпада на семейните ценности, липсата на традиции, отсъствие на религия, мода, реклами и т.н. фактори които в комбинация с образованието превръщат младежите в бройлери ! За съжаление ще се спасят само 4-5% от децата и то при адекватни родители...
Да знаете, че книгата не се казва така, преводачката нещо не е могла да преведе Dumbing Us Down: the Hidden Curriculum of Compulsory Schooling с правилното "задължително" образование, та е написала "държавно" и явно издателството е толкова сериозно, че дори не си е дало труда да прочете книгата, която изобщо не се обявява срещу държавното образование, а срещу образованието принципно. Или тези "грешчици" не са случайни? Така дори и човек да не си купи книгата, все ще разбере, че частното образование е по-добро от държавното, нали?
Книгата се обявява срещу принудителното образование, т.е. образование, зад което стои принудата на държавата.
Към: "Анонимен 23 ноември 2010 16:18"
Очевидно не сте схванали концепцията на книгата, както и преводаческия подход към заглавието.
Целта на един превод не е да се следва буквалистичното значение, а да се комуникира същото послание, което автора е искал да комуникира към английско говорящите читатели.
Когато един американец прочете "Compulsory Schooling" за него това е точно същото каквото за българския читател е "държавното образование," което по нашите земи всички знаят че е принудително.
Принудата в образованието, макар и теоретично възможна под друга форма освен държавната, на практика се олицетворява именно от държавното образование. Ето защо превода на заглавието макар и не буквален предава посланието на автора много по точно от един буквалистичен превод, който се фокусира на буквата, а не на посланието.
Аз лично много се радвам, че подобна книга излиза на български, защото е крайно време хората да се събудят от абсурда, който бива натрапван на децата ни от бюрократичната върхушка, която има по-голяма изгода от глупави и лесно манипулируеми маси, отколкото от интелигентен и просветен народ. Подобен социален инженеринг е възможен само и единствено чрез тоталитарната роля на държавната власт, именно затова и точно тя и нейните методи са на прицел в тази книга.
Аз има въпрос: предвиждате ли издаването на "Един различен учител"? :)
Споделям виждането за грешка в превода на заглавието. Преводачът може да е имал и добри намерения, но това не прави грешката правилна. Като се използва терминът "държавно образование", веднага асоциацията е, че при "недържавното" няма подобни на описаните явления. А всъщност идеята на автора е, че независимо държавно или частно, задължителното е това, което създава проблемите.
Бих препоръчал и още една интересна книга.
http://www.goodreads.com/book/show/10937442
Преди време я имаше и online, но в момента за съжаление имаме само кешираната от google версия
http://webcache.googleusercontent.com/search?q=cache:tqs_k-biX2UJ:tk.nxt.ru/+&cd=1&hl=bg&ct=clnk
Човек, евалата за доброто ревю на тая книга! Заради ревюто си я купих, иначе едва ли щях да разбера за съществуването й.
Книгата удря плесници по категоричен начин и това, което най-много заслужава да се отбележи при нея, е че авторът освен, че громи баничарската образователна с-ма, но и дава няколко начина за истинско образование.
Тая книга ще се подава от ръка на ръка оттук насетне. :--)
Прочети следващата, още по-добра е :)
Здравейте.
Благодаря на Христо за хубавата рецензия. Книгата разглежда един доста сериозен проблем, върху който не бях се замислял задълбочено до този момент. Изчетох я на един дъх и я препоръчвам на всеки буден човек.
Позволете ми обаче една много остра критика към издателите. Принципно уважавам много издателство "Изток-Запад" заради разнообразните и интересни заглавия, които предлага на българския пазар, но редакцията на въпросната книга е под всякаква критика. Открих толкова много правописни и пунктуационни грешки в текста, че на моменти губех нишката, отнасяйки се в разсъждения как е възможна такава немарливост. Едно уважавано издателство трябва да е изключително взискателно и отговорно към запазване чистотата на езика - въпрос на престиж, въпрос на репутация, въпрос на МИСИЯ - мисията да образоваш хората.
Поздрави! :)
Публикуване на коментар