“Най-обещаващият млад български автор”. Александър Шпатов. Хм. Не съм го чувал. Готина разчупена корица, интересни символи. Нелошо, 
нелошо. Любен Дилов-син за редактор и коментар отзад. Гримаса на досада. Първи разказ… нищо особено, дори плоско.
И БАМ!!! Февруарският разказ те забива от раз, а по “Славейков” стичат се бленувани тълпи купувачи на книги! Интересът ми е събуден, инстинктът на читател надушва нещо хубаво. И не бърка ни най-малко. Март, април, май… месеците се втурват в неудържимо темпо, формирани от фантазията на едно младо, свежо, силно перо… може фините краски още да му убягват, но за сметка на това размахът, желанието, хуморът бликат като сапунени мехури от фонтаношампоанен гейзер. Диалозите изпипани, изреченията наредени по коне, стремително действие и нетърпение да отгърнеш страницата, 
защото там се крие край, който най-малко очакваш. Обожавам такива разкази, честно – ако има нещо, което ми досажда, това е тривиалният край или пък липсата на такъв – не, това не е творчески прийом, а маскиране на безсилие за оригинален завършек.
“Календар с разкази” е жестоко добро парче, бих казал, ако бе в тонове създадена. Но за радост е великолепна книжка с разкази, които оставят приятното усещане, че тепърва ще четем още по-яки чудесии от този мой набор. Стилът… не знам, сякаш през цялото време си мислех за Джани Родари… леко, ефирно ежедневие, в което фантастичното се намесва от нищото, настанява се удобно и никой не е чак толкова изненадан.
А последните два разказа, центрирани около Великден и Коледа? Да! Да! Да! Особено първият просто трябва да го прочетете, надявам се да излезе някъде публично – след него определено ще искате още от Шпатов, повярвайте ми.
Но спри, сърце. Много ми е гот, като млади хора пишат добре и най-важното – пишат оригинални, интересни и - представете си! – невулгарни неща. Сред страниците не видях и една псувня. Червена точка от мен, Сашо! (сори, Елф :Р).
И много як трейлър, трябва да призная!
P.S. Само едно но, без което сякаш не може. 110 странички, широки бели полета, тесен текст. 10 лв.? Дано идат за голям авторски хонорар, сериозно.
7 коментара:
И ние се готвим да го четем, а след това ревю - с нетърпение :)
Роалд Дал(майстор в късия разказ и в изненадата най вече има 2 томчета преиздадени наскоро - "Разкази с неочакван край" и "Още разкази с неочакван край". Силно се съмнявам да си ги подминал но все пак препоръчвам на всеки, който ги е.
Това е второто ревю, на което попадам и е също толкова положително. А прочетеното тук ми поздсказва, че тази книга ще ми хареса.
Предпочитам издателствата да отделят повече средства за (млади) български автори, отколкото за набедени за бестселъри вносни боклуци.
Много приятно ревю. Особено приятно ще е ако наистина текстът не бъка от цинизми. Един-два за разкош само не дразнят. :)))
Разказите си заслужават, затова днес няма да пускам ново ревю - ще ми се повече хора да видят тази книжка :)
Изглежда само аз не съм чак толкова положително настроена към книгата. Признавам, все още не мога да повярвам, че никому преди Шпатов не е хрумнала брилятната идея да се направи "Календар" с разкази. Именно оттам идва и огромното ми разочарование, че една идеална, истински оригинална опаковка не съдържа еквивалентно добри разкази. Според мен (да, мен и само мен) единствените наистина заслужаващи си разказ, са Великден (на първо място със сигурност) и Коледа. Другите 2, които са що-годе добри - Март и Май (и Ноември, когото не броя, защото дори не е нов - беше публикуван още в първата му книга Бележки под линия. Тогава защо трябваше да се похабява добрата идея за календар?
През 1987 г. в издателство Отечество излиза брилянтна книга с разкази за българските обичаи на Георги Марковски.Книгата е със заглавие Селски календар.За всеки месец са отделени по четири разказа, колкото са седмиците.Георги Марковски е и автор на първият български роман в мерена реч- "Разказвачът и смъртта".С други думи Америка е открита от викингите преди Колумб.
Публикуване на коментар