Честит 1 юни с едно легендарно начало – “Цветът на магията” и Пратчет
Етикети: Тери Пратчет, Фентъзи, ХуморПразник е. Едно ревю за луда, знакова книга чака от месец-два ред да се появи. Е, дойде му времето, защото всяко дете в нас обожава Пратчет, колкото и кошмарни числа да се появяват на тортата ежегодно. Един път Пратчет на 14, винаги Пратчет до края!
КНИГА ПЪРВА от великата поредица приключения от света на 
Диска на невероятния Тери Пратчет. Няма как да знаем какво му се е въртяло в главата, докато я е пишел, но едва ли е подозирал, че поставя началото на над 30-книжна поредица, която ще го обезсмърти завинаги. И която ще носи удоволствие на стотици милиони.
Не e много ясно и защо на някой ще му хрумне да пътува за удоволствие из Диска. Особено ако решиш да си турист в Анкх-Морпорк, където подобно занимание няма как да бъде прието насериозно. Но ще те забележат, ако носиш със себе си солидна сума в свободно конвертируемо във всичко (всичко!) злато. И един омагьосан сандък се мъкне непрестанно по петите ти. Всичко това е добре… докато не решиш да използваш услугите на почти-магьосника Ринсуинд. Който има в главата си само 
една магия и тя не е там по негово лично желание. И има лично мнение по въпроса за наема, който трябва да плаща на хазяина си.
Туристът Двуцветко и Ринсуинд поемат на дълго и сложно пътешествие, с което ще очертаят бегло контурите на света, сред който в следващите книги. Пратчет ще щрихова все повече и повече смехотворни чудесии (Вж. “Ерик”, “Морт”, “Туп” и “Господари и господарки” например!). Свят, който сигурно вече някъде се е материализирал наистина от обединената енергия на мислите на милионите пратчетови фенове. И там наистина ще да се случват адски забавни неща. Адски…
Други чудесии:
6 коментара:
"Това беше октарината, цветът на магията. Той беше жив, ярък и трептящ; неоспоримият пигмент на въображението, защото, където и да се появеше, това беше знак, че самата материя се покорява на мощта на магичното съзнание. Беше самото омагьосване.
Но на Ринсуинд винаги му изглеждаше нещо средно между зелено и лилаво." :D
Честит празник! :P:D
Честит и магически празник! :)))
сега остава и ние да се материализираме в този свят :)
Честит празник и от мен и поздравления за ревюто- чак да ти се прииска да я прочетеш. " Цветът на магията" лично за мен е книга, която не струва. Обожавам Пратчет и с удоволствие се потапям в редовете, но сред тези... не ми се получи четенето. Твърде много магия, твърде много отплесване по пътя без някаква конкретна, ясна посока,твърде "тежки" / натруфени ако предпочитате/ изречения, отворен финал / не обичам при такъв жанр книги отворен финал/ и.... честно написано, съжалявам, че имам тази книга в библиотеката си. След няколко години, ако получа порив да я прочета с други очи , вероятно и да ми хареса, но много силно се съмнявам.
Най-убавата книга на Пратчет, дека си останува као най-дОбрата, другие са се си само бледи подобия освен "Фантастична светлина". Omnia, личи си дека нищу не разбируваш от фентази, па тугия е по-добре да садаш и млъчиш га нема ништо да сборуваш. В ви кажувам, слушайте менека ;)
Публикуване на коментар