Книголандия

    Сибир. Гоби. Хималаите. Концлагер. Глад. Жажда. Студ. Жега. 6500 км. Това е истинска история, ако щете вярвайте.

  Да, знам, “Дългата разходка” = Кинг. И на мен ми е сред най-любимите ми негови романи, наред с “То” и “Гробище за домашни любимци”. Но тази дълга разходка е на Славомир Равич и е много, много по-сериозна – това е всъщност и единствената ми критика – рисуваната корица не пасва на тази книга, просто историята на Равич е твърде сериозна и силна, за да бъде показана по този начин.

   “Дългата разходка” наистина е дълга, както написах в началото – около 6500 км в от сибирски концлагер, покрай езерото Байкал, през кошмарната пустиня Гоби, през склоновете на Тибет и Хималаите, та до бленуваната Индия. Седем души бягат от сибирски концлагер – четирима поляци, затворени с по 10-25-годишни присъди основно заради това, че са поляци – самият Славомир Равич, Зигмунд Маковски, Антон Палухович, Анастази Колеменос, един литовец - Захариюс Мархинковас, един югославянин - Евгени Заро и… американецът г-н Смит, обвинен в шпионска дейност, докато работел за създаването на московското метро (изумителен декор на “Метро 2033” и “Метро 2034”). Изправени през безброй опасности, те успяват да се доберат до езерото Байкал и малко по малко да продължат на юг към заветната Индия. Преодоляват кошмарната сибирска зима, дават жертви сред безумния пек на пустинята Гоби, където стигат до ядене на змии и дъвчене на благословена кал, случайно оказали се на пътя им. А пред тях се извисяват Хималаите и макар местните навсякъде да са благосклонни към странните чужденци, пътят трябва да бъде извървян…

   Истинска, толкова истинска книга. Да, има съмнения в реалността на извършения подвиг, но кой ли може да каже?! Лично аз смятам, че този величав поход се е случил наистина. Защо? Защото сред книгата липса характерното за художествения жанр философстване, отпускане в размисли, в анализиране на случването, на поставянето му в контекст, в движение към някаква цел. Тук имаме движение заради самото такова – прекосяването на Сибир изисква безкрайно криене и игра със смъртта и макар случайната среща с Кристина да изглежда нагласена, нейната смърт сред пясъците е най-логичното нещо. Доколкото видях в трейлъра на филма по-долу, там май тя оцелява до края, което е нормално според абсудните закони на Холивуд, но не и според тези на живота. (Поправка от по-късно – и във филма умирала в пустинята, извинявам се за грешното предположение.)

   Срещата с Йето в края не е фантастика, а както уместно коментира Златка Паскалева (преводачката на “Чудовищата на войната” и “Скълдъгъри Плезънт: Мрачни дни”, чиято сестра – Богдана Паскалева – е превела чудесно “Дългата разходка”), подобна среща е напълно възможно да се материализира в помътнелите съзнания на тези свръхчовеци, достигнали предела на силите си. Подобна случка всъщност според мен засилва достоверността на книгата, а не я подлага на съмнение – всичко може да се случи на тези височини.

   С една дума, “Дългата разходка” е изключителна приключенска книга в най-добрите традиции на жанра, а истинността й я превръща в бисер. Аз лично ще я подаря на баща ми, убеден съм, че ще я оцени.