Книголандия

    Да, може да се каже,че това са субтитрите на филма “Гадни копилета” на Куентин Тарантино, но това ще е страхотно омаловажаване. Репликите са допълнени с още куп разяснения за героите, характерите, обстановката и ситуациите – един филм, разпръснат сред немного страници – лично аз съм изненадан от това на колко малко площ се сбира всъщност той. Гледах “Гадни копилета” преди куп време на една журналистическа прожекция и после цял месец се изкушавах да говоря и пиша за филма, но нямах право - само казвах, че е величествена историческа фикция и толкова, преди да излезе ревюто ми за него. И все още смятам е един от най-забавните шменти-капели, които са попадали пред не-чак-толкова набитото ми кино око.

   В случая правилото за книгата и филма – първо хартията, после “лентата” (знам колко Дринов от Operation Kino мрази този повсевместен анахронизъм) е напълно преобърнато – според мен е напълно уместно да изгледате филма, да се насладите на шантавията му и после (след седмица-две карантинен период) да го възстановите в главата си сцена по сцена, реплика по реплика…

  За първи път чета такава книга, израдва ме супер много – сякаш гледам през очите на Тарантино – изграждането на сцената, на образите на героите, натрупването на събития, които задвижват адската машина на действието, което започва от френска ферма и разстрел на евреи и завършва в пламтящо парижко кино и демонично смеещ се образ на екрана. А по средата – бухалки, изрязани с нож свастики и скалпиране. И изобилие от нацисти в кофти настроение.

   Голям филм и много уместна книга, дълбоко се съмнявам, че наемането на “ghost writer” и превръщането й в “истински” литературен текст щеше да е сполучливо. Сегашната сплав филм-текст си заслужава.

   А сега си дърпам филма за ново гледане, естествено :)