tag:blogger.com,1999:blog-3616359782640148739.post2900536560789127861..comments2012-02-15T11:48:46.370+02:00Христо Блажевhttp://www.blogger.com/profile/03987406257193277929noreply@blogger.comBlogger4125tag:blogger.com,1999:blog-3616359782640148739.post-86940403298189073392012-02-15T10:39:05.386+02:002012-02-15T10:39:05.386+02:00„ХОРАТА ПРАВЯТ ЖИВОТА ТОЛКОВА ИНТЕРЕСЕН. ПРЕДСТАВЯШ ЛИ СИ, ЧЕ ВЪВ ВСЕЛЕНА ПЪЛНА С ТОЛКОВА ЧУДЕСА, ТЕ УСПЯЛИ ДА ИЗМИСЛЯТ СКУКАТА? УДИВИТЕЛНО!”<br /><br />Смъртният Смърт ми е любим образ.weasellhttp://weasell.wordpress.com/noreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-3616359782640148739.post-54118350508068111942012-01-12T22:35:41.026+02:002012-01-12T22:35:41.026+02:00Благодаря за възможността да споделя своите два любими цитата от книгата:<br />&quot;— НИКАКВИ ВЕЩИЦИ. НИКАКВА МАГИЯ. ПОВИКАЙТЕ АПТЕКАРЯ. А СЕГА ВСИЧКИ ДРУГИ ЩЕ ИЗЛЯЗАТ.&quot;<br /><br />Не беше предложение. Не беше дори заповед. Беше неоспоримо описание на най-близкото бъдеще. &quot;<br /><br />и<br /><br />&quot;Госпожица Флитуърт се взираше през прашния прозорец. Облаците, трупали се цял следобед, надвисваха над хълмовете — сивкави, но и със застрашителен жълт оттенък. Задухът стягаше като менгеме.<br />— Голяма буря се задава.<br />— ЩЕ СЪСИПЕ ЛИ РЕКОЛТАТА, КОЯТО СЪБРАХ?<br />— Не. После всичко ще изсъхне. <br />***************************************************************************************<br />Някъде из хълмовете удари мълния. Гръмотевицата разлюля къщата. Две-три тухли от комина рухнаха в огнището. После прозорците се разтресоха от безмилостни удари.<br />Бил Порталски прекрачи към вратата и я отвори широко.<br />Парчета градушка колкото кокоши яйца отскачаха от прага и трополяха по пода на кухнята.<br />— О, МЕЛОДРАМА…<br />— Дяволите да го вземат! — Госпожица Флитуърт се шмугна под ръката му. — Тоя пък вятър откъде се взе?!<br />— НЕ Е ЛИ ОТ НЕБЕТО? — отвърна Бил Порталски, изненадан от внезапната й възбуда.<br />— Идвай с мен!<br />Тя нахълта обратно в кухнята и порови в шкафа за фенер и кибрит.<br />— НАЛИ КАЗАХТЕ, ЧЕ ЩЕ ИЗСЪХНЕ?<br />— Да, след обикновена буря. Но тази хала ще съсипе ожънатото! Сутринта има да събираме зърно по зърно!<br />Припряно запали свещта във фенера и хукна.<br />Бил Порталски се взря в бурята. Свирепият вятър подмяташе стръкове.<br /><br />— ЩЕ Я СЪСИПЕ ЛИ? МОЯТА РЕКОЛТА? — Той се наежи. — МАМКА МУ.morrthttp://www.blogger.com/profile/18408307037912806540noreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-3616359782640148739.post-62365748973963459342012-01-12T13:09:15.454+02:002012-01-12T13:09:15.454+02:00Любима ми е! Наскоро си я препрочетох, защото е особенно усмихваща в трудни ситуации, когато си загубил някого. :&quot;)lenivalhttp://www.blogger.com/profile/15464669642628855736noreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-3616359782640148739.post-89042520227050374542012-01-12T12:37:46.808+02:002012-01-12T12:37:46.808+02:00хм, тази даже я нямам :(<br />Между това дали да обера голяма банки или библиотеката ти, определено бих избрал второто :рLammothhttp://www.blogger.com/profile/17025238420676328578noreply@blogger.com